Той беше един офицер от C8,
но с вражеска пешка бе в обич гореща.
Едва оцелял бе в ендшпила – на косъм
и въпреки туй пак поиска ѝ среща.

Тя трябваше само да чака на G3
и той, на царицата черна пръв страж,
от царя на белите само на метри
се вмъкна в тила им на третото H.

Щастлива бе срещата, но, уви – кратка.
Стаена на F2 в засада да чака
бе кавалерия бяла. Без схватка
премазан бе той със внезапна атака.

В ответ разярената черна царица
от D6 се с пешката без жал разправи,
нанасяйки удар с желязна десница
и край на трагедията им постави.

И к’во, че накрая таз партия тежка
завърши със мир от царете подписан,
щом взет бе курбан най-красивата пешка
и най-смелият офицер бе бастисан?