Мен вятърът ме довя, друже верен
и ме разпръсна по бели листя.
Ето, виж, аз върху тях лежа черен,
в думички сложен, да не отлетя.


Там, по листята оставам, макар че,
както със вятъра се появих,
тъй с него тръгвам си, като глухарче.
Друже мой, с тебе ще бъда на стих.