Уморена от зима и от самота,
при поредната снежна виелица,
пожелах си да дойде за ден пролетта,
ей така – пролет изневиделица.

Замечтана внезапно се сепнах от звън –
някой в късния час май ме търсеше.
Все тъй празно бе в мен и студено навън –
работата си зимата вършеше.

Но когато отворих – съвсем онемях:
пролет бе дошла и се усмихваше.
И се любихме с теб и самотна не бях,
а виелицата вън не стихваше.