Разказаха ми:

Трябваше с теб да подстрижем годината.
В плитки дванайсет си бе сплела дните
и важно бе, да не бъде подминат, а
да е скъсен всеки ден от косите.
Че забавляваме се, не прикривахме.
Даже за всеки ден пишехме стихче.
Кръцвахме, после във смях се заливахме
и така, докато установих, че
беше останал един ден – последният,
но по инерция, с жест машинален,
резна деня на съня ми ти, бедният
и мен завърна в света ми реален.