На гости на Слънцето вечер една,
макар да видях, че лицето му грее,
усетих по него, че има петна,
но чувствах – самò да си каже не смее.
Затуй го попитах и то си призна:
„Тъй много желаех да давам на всеки
от себе си чисти лъчи светлина…
Посочвах им пътя, огрявах пътеки…
Когато залязох обаче разбрах –
на своята улица аз да огрея
от толкова чужди, уви, не успях.
Дали някой друг ще се сети за нея?“

…

Посърнах във този момент, осъзнал,
че всички очакват от него да свети,
но никой искра топлинка да е дал
на слънцето, тъй и не се е досетил.