От мисли за тебе
обсебен,
живея,
като че насън,
от който навън,
май не смея
или не желая да съм.
Светът вече
не съществува
и не, че
го ти заличи,
той пак някъде си битува,
но теб само виждам с очи.
Светът?
Кой го интересува?!
На моя път
ти
само си –
едно цвете
в огнен цвят,
дето
е моя свят
и на което
от самота да не трепери
прошепвам
и сам аз потрепвам:
„Тъй радвам се, че те намерих!“