Рицарю мой

Къде си, жадувани рицарю мой?
Със теб да се срещна отколе сънувам.
Не искам го този мой мир и покой,
а рицарю, искам със теб да воювам.

Във теб разярена аз устни да впия,
додето съвсем те оставя без дъх,
с ръцете обгърнала твоята шия
във битка, що бива на битките връх.

А после, увлечени в нейния вихър,
без никакъв знак дори да ти дам,
да падна кат’ плячка във лапи на тигър
и най-вероломно да ти се предам.

© 2026 Петър Петров  •  Всички права запазени!