Вятър разхожда боклук по площада.
Пушек оловен пърди автобусът.
Чалга ефира дере без пощада.
Моцарт и Кафка отдавна табу са.

Храчат намусени зли минувачи.
Вестници вдигат тиражи с истерии.
Страшно омръзнал, животът се влачи
със изтощени до дупка батерии.

Паркове вместо с цветя – със спринцовки,
хорски души потопени в унилост,
секс вместо обич във „тек“ разфасовки,
кучета, просещи нашата милост…

Бистри каймак от утайки мътилката.
Съвести будни с банкноти притихват.
Щастие търси се главно в бутилката.
Само рекламни пана се усмихват…