Слушай, честно ти казвам, че вече
толкоз животът със тебе ми писна,
че ми се ще да избягам далече.
Трудно ще ми е, но зъби ще стисна.

В мене събирах от дълги години,
но не издържам, едва те понасям.
Как те търпят разните ти роднини
нямам представа, но аз се изнасям.

Силици нямам веч, нито желание,
ровейки в купища от недостатъци
да те съграждам отново с внимание
от положителни твои остатъци.

…

Гледайки се тъй, почти със презрение
във огледалото аз туй си казах.
После въздъхнах и със облекчение

бързо от себе си с трясък излязох.