Отстъпва по-умният, някой бил казал.
И често се питам дали не глупак
със тази сентенция хитро е влязъл
сред умните хора като похлупак
на парадокса тъй, по подразбиране
най-безпрепятствено до всяко нещо
достъп глупците да имат без спиране
и да командват по-умните „вещо“.
Никак не схващам защо все тъй става,
умният само страни да обръща,
а пък плесниците, който раздава
все е глупакът и му се не връща.
Не е ли най-после ред на умника
онзи да хване без гнус за ухото,
и безпардонно със 2-3 ритника
гьола на жабата (сиреч местото)
да му покаже? Приятелю скъпи,
тъй ми се иска да видя какво ли
би произлязло, ако не отстъпи
умният, ами глупака насоли.
Ала, уви,
винаги някой ще се намери
да обяви:
„Умен не може така да постъпва.
Той със глупаците да се не мери,
ами с достойнство назад да отстъпва.“