Седя самичък в нощен влак,
унесен в ритъма колесен,
напомнящ ми, „че-пак-че-пак“
дома ме води с тази песен.

Седя, мечтаейки си как
момичето ми ще ме чака,
но в отговор: „Глупак-глупак!“
се подиграха колелата.

И почнаха да ми бучат
съмнения едни в главата…
Изтрих ги, но „Личат-личат…“
изхили се със тропот влакът.

Наистина ли съм глупак? –
очи отворих, разтревожен.
„Че-как-че-как? Че-как-че-как?“
затрака влакът в ритъм сложен.

…

Пристигам. В нейните очи
потъвам, виждайки я в мрака,
а влакът гузен си мълчи,
видял, че тя все пак ме чака.