Рано или късно…

Ненужно ѝ бе да е въоръжена
със бластер или с мощен анихилатор.
С оръжия други тя бе надарена,
направили я съвършен терминатор.

С усмивчица, с чар, със намигване леко,
с кръстосване стройни крака или с жест
тя беше достигнала толкоз далеко,
при туй не търгувала своята чест.

Отлично владееше женската сила
и схващайки слабостите на мъжете,
постигаше всичко, що беше решила.
Тя не просто бе терминатор, а цвете.

Но всяка една страница се затваря.
Веднъж, „I’ll be back!“ без да каже дори,
намери си цветенцето градинаря
и го със оръжията си дари.

© 2026 Петър Петров  •  Всички права запазени!