Как бих желал наш’те години да върна
и пак да преминем през тях отначало,
за да съм до тебе, да съм те прегърнал
и моята обич да имаш изцяло.

Но времето подло е еднопосочно,
не спира, а бърза, напред продължава.
Загрижено само за туй – да е точно,
то втори шанс никому, нивга не дава.

А ние в преследване „свръх-важни“ цели
за близките си сещаме се тогава,
когато годините са отлетели,
макар много повече да заслужават.

И все пак уверен съм в твоите сили.
От грешките мои, знам, ще разбереш:
Това от което са тебе лишили
на твоите деца щедро да раздадеш.