А бяха ѝ циците ето такива –
един сутиен за тях просто не стига.
От техния вид се сърце мъжко свива,
за сметка на другото, дето се вдига.

На тяхното място реших да се сложа,
по-точно между им се понастаних
и – чудо! От допира с нежната кожа
родих на мига настоящия стих.

Разбрах: музата се от цици събужда.
И тук ме прозрение второ обзе,
че музата хич не е думичка чужда,
а идва от цицата, що се музе*

П.П.
Обаче не искат те, циците, строфи
и докато пънех се да поетя
не в сутиен с чашки, а в сутиен с кофи
прибра си ги (с музата заедно) тя.