Чертожник един безподобен
света защрихова край мен.
Чертожникът беше особен –
работеше без инструмент.
И въпреки тази подробност,
той имаше чудна способност –
чертаеше смело чертички,
еднакво наклонени всички.
Но те бяха някак си живи,
съвсем непослушни, игриви
и щом се до нещо допираха
във точката тази не спираха,
а почваха лудо да тичат
по нещото и да се стичат,
събирайки се на едно.
И в резултат – мокро петно
в чертежа се образува.
Чак кученцето ми домашно
от грешката възнегодува
и с лаене скара се страшно.
Но мене не ме изненада
чертожникът – бях го видял
в прогнозата. Със канонада
бе дъжд на черти завалял.