Пред фризер (магнит сладоледен)
застана тревожен и бледен
един малчуган и загледа
захласнато във сладоледа.
А той, знае се, че примира
децата да хипнотизира.
И ето, застанал там, прав,
юнакът, срещу фунийките,
избърса нослето с ръкав,
извади от джоба стотинките
и мърдайки леко със устни,
забрóи фунийките вкусни,
които ще купи с паричките.
Но ужас! Монетите всичките
не стигат дори за една.
И мигом студена слана
попари горкото юначе.
Така че
загубило слово,
със едри сълзи да заплаче
юначето беше готово.
Обаче,
продавачът на сладоледа,
който ужким другаде гледа,
веднагически разпознава,
щом беда се такава
задава
и с усмивка поглежда юнака,
без секундичка даже да чака.
После грабва голям сладолед,
хитро смигва, па прави ги пет
и на малкия бързо ги дава,
щото знае, че няма такава
добрина от тази по-голяма –
със сълзички
очички
да няма.