Когато в душата е тежко,
когато май изходи няма,
копнееш за нещо човешко,
но всичко изглежда измама.
Когато, лишено от смисъл,
е с някого да поговориш
и тръгваш след грешната мисъл
във себе си да се затвориш,
изгарян от грижи солени,
неискайки ничие име
да тровиш със твоите проблеми:
Приятелю, ти потърси ме!
В беди като лепкава маса,
когато лежим потопени,
приятелите за това са –
да бъдат обезпокоени.
Бедата щом ти ми спестяваш
и криеш като от предател,
приятелю, ти ме предаваш:
нали аз съм твоят приятел!