Затрил се далеч от Европа,
седях пред едно кафене,
съсредоточен във лаптопа
на свитите си колене.
Погълнат от бизнес проблеми
със поглед на нещо се спрях,
несвързано с болните теми
и в него безцелно се взрях.
До днес все го бях подминавал –
бутонче с картинка на дом –
ненужно, навярно решавал,
че ще ми е с тоз надпис „Home“.
Но в случая, знам ли как точно,
обсеби ме мисъл една,
от някого сякаш нарочно
превключен на друга вълна.
Бутонът е да се натиска
и втренчен във него така
решително ми се прииска
с лаптоп-пойнтера под ръка
да кликна, бутона щом стигна
и още в секундата съща
с клепачите докато мигна,
да бъда пред родната къща.