В някой ден, някога по-нататък,
щом прекрачил съм онзи лимит,
на оставащия ми остатък
от живот, пил-платил, сиреч – квит,
мой познат с габърчета ръждиви
скръбна вест вънка ще закачи,
пълна с думи нелепо сълзливи,
че внезапно склопил съм очи.
После… После дали ще ме има
след четиридесетия ден,
в близките ми, в приятел, в любима
или в друг, озлобен срещу мен,
е въпрос, вън оставащ от гроба.
Само радост за там ще съм взел,
че най-сетне от свойта особа
отървал съм се с опит умел.