Бях се юрнал да се прибера у дома.
Отстрани, знам, изглеждал съм, сякаш летя.
И как иначе, след като вкъщи сама,
с нетърпение, вярвах, ме чакаше тя.
Ала ядец! Бележчица имаше там:
„Миличък, не храни за мен празни илюзии.
Аз отивам при друг, но не ще да си сам –
друга ще си намериш в безброя от музи.“
Друга ще си намеря, ала до тогаз?
С вдъхновение яслите да заредя
бях забравил и ето – и моя Пегас
също хукна. Попарен, сега сам седя,
че без тях съм фактически осакатял.
Гледай к’во недоносче дотук сътворих…
Ако някой е муза свободна видял,
да я прати, да свърша поне този стих!