Проникна ли във твоята вселена,
до атом, зная, цял ще се стопя,
че е от нежни страсти нажежена.
И все пак, в нея ще се потопя.

Ще се, но ако ме допуснеш само.
И като рицар твой, на колене,
очаквам да докоснеш мойто рамо,
със избора си между да и не.

Но ти, кралице, избора си бавиш,
разбрала – на което и да спреш,
магия тайна даже да направиш,
все грешен отговор ще избереш.

Каква отчайваща алтернатива?!
Кралице моя, моля те, прости,
че теб със себе си така убивам
и ако можеш – с друг ме замести!