Всеки от двама ни изневерява.
Знаем го ясно – то се усеща.
Правим го тихо, без шум и без врява,
вчера и днеска, среща след среща.
И се питам: какво ни остава?
Всичко, дето до тука се случи,
да го запратим някак в забрава,
или пък просто да го заключим
нейде дълбоко, вътре в душите?
А дали въобще ще успеем?
Мили Боже, та ние, горките
даже най-простото не умеем –
да се погледнем прямо в очите.
И със контакти нови, безкрайни
си „лекуваме“ раните трайни…
Има ли изход от тази спирала,
водеща никъде, тъжна и вяла?