Черни клавиши, сред белите пръснати,
сякаш сте въжена стълба магическа
в миг, по която се спускат възкръснати
спомени в ноти от джаз и класическа.
Спомени за отменени солфежи
или за първия бенд на момчетата,
що за световни турнета кроежи
правеха на репетиции в мазетата.
Пръсти мои, лош инцидент преживели,
с мъртви мечти сте, но с жива надежда –
върху клавишите черни и бели
пръстчета малки синът ми подрежда.