Прашинка ми влезе в окото
(горкото!)
и го насълзи.
Сълзичка
едничка
понечи
по бузата да запълзи,
но вятърът май ѝ попречи.
Прашинка,
частица мънинка,
от порив на вятъра-бриз
довяна,
така – невидяна,
по волния негов каприз,
да ме сполети
бе успяла.
Прашинката, дето бе спряла
в окото ми и ме смути,
тя, моите сълзи видяла,
прашинка не бе. Беше ти.