Ето, аз дишам, работя, живея,
стихове пиша (тъй както умея),
ала понеже със по-друга мисъл,
май че Вапцаров подобно бе писал,
аз ще изтъкна за мен този факт –
свиркам си с устни, потропвам във такт
и за живота въобще не ми пука.
Щот’ съм за малко, не съм от тука
и за какво трябва да му се кося?
В него не съм, а го в себе си нося
и си подсвирквам (не мога да пея),
дишам и пиша и някак живея.