Гледам те. Седнала си срещу мен,
цяла погълната уж от кафето.
Нервно отпиваш, мълча притеснен –
нещо след миг ще ни бъде отнето.

С поглед изпивам те. Жаден съм пак.
Времето моля да спре, но… не става.
Искам те, искаш ме, а няма как –
в роля сме. Ролите друг ги раздава.

Тайно надяваш се… Сграбчвам те с жар.
Тръпнеш в ръцете ми неудържимо…
Търсим един в друг отчаяно цяр,
болни един от друг неизлечимо.