Първо бяха две уиски.
После, айде още две.
После… туй-онуй с две близки,
или май с една поне.
После се лекувах с бира.
После – нямах портофел.
После мисъл заувира:
„Някой е порт’фела взел.
Сигурно онази близка,
дето снощи бяха две.
Дето обич не поиска,
а портфейла само взе.“
После… вече после не е.
После вече е сега.
Барманът ще ми налее
второ уиски веднага.
Следват други две и близки,
дето нямат имена
и пред второто уиски
всъщност още са една.
С тях сме вечно зажаднели
след онуй… за две неща:
Tе за моите портофели,
аз за бира сутринта.