Хей, аз съм, уви, съвестта ти.
Бях чиста и неопетнена,
додето реши и ме прати
на свойта душа в сутерена.

Затискана там с мръсотия,
изцапана с твоята тиня,
от погледи чужди се крия,
досущ станала просякиня.

…

Ех, помниш ли ти съвестта си?
Аз пазя си твоята снимка…
Какъв човек бе, а сега си
затегнал сам собствена примка.