Вдигам клепачи, отново съм буден.
В мен се е върнал духът ми проклет,
вън от плътта насън бродил прокуден
цяла нощ в мрачни кошмари безчет.
Бил е в чистилището им незримо
и като блуден син върнал се пак
в тялото ми, че е необходимо
да са в едно, иначе… няма как.
Ставам. Денят ми започва чудесно.
С дух съм пречистен поне до обяд.
Да погреша чист, а след това – лесно:
Ще препера духа в сънния ад.