Беше най-причудливата гледка.
Малчуган един, нейде под 5,
във градинката на „Света Петка“
теглеше кучето си напред
към отсрещния ъгъл, където
сред бутиците беше се свряла
под табелата с надпис „Петлето“
тя – сладкарничката на квартала.
„Теглеше“ е условно, защото
песът бе санбернарка голяма
и не мръдваше се от местото,
като че беше там закована.
„Саро, хайде ма, само да зърна,
да не са свършили сладоледа.“
Ала Сара главата обърна
и във друга посока загледа.
„Хайде бързо, че всяка минута
мама може да се появи.“
Но молбата остана нечута.
Сара гледа си все тъй встрани.
Сара знае проблема с юнака –
още гърлото му не е в ред.
Казано ѝ е тука да чака
и да го пази от сладолед.
Отговорност поела е Сара
и затуй непреклонна седи
върху плочките на тротоара
и детето изкъсо следи.
Ето, майката вече пристига
и докладва ѝ Сара със лай,
после бързо от място се вдига…
А юнакът? Намръщен е май.
Трикът за сладолед не сполучи,
но адрес един щом разбере,
ще поръча и ще го получи.
Дядо Коледа кой ще го спре?