Събра ни вятърът, но пак отнесе ни
в посоки, нямащи места пресечни
и още помним се, но с чувства смесени,
а щяха страстни да са уж и вечни…

Затръшна между нас вратата, вятърът,
на прах е миналото ни разпръснал –
без шум закри сезона си театърът,
игран със фалш от двамата и втръснал.

Останали заплетени във клоните
слова „Обичам те!“ плющят пленени,
ненужни никому извън сезоните
любовно-театрални, провалени.