Татината хубавица,
водех те, помниш ли как,
в парка – ръка за ръчица.
Ех, де да можеше пак!
Ала порасна. Далеч е
детският смях и играта.
Ето, че време е вече
друг да държиш за ръката,
веч негова хубавица.
А аз… пак в парка ще ходя,
че нали твоите дечица
там на разходка ще водя.