По ръба уморих се да ходя,
а да свърна встрани няма как –
всички стъпки встрани долу водят,
в пропастта, с дъно скрито във мрак.

На ръба все да бъда ми писна.
Вече трябваше да съм успял,
но налага се зъби да стисна
и довърша туй, що съм избрал.

Избор нямам във тази задача.
Късно е да се върна назад
и към изхода трябва да крача.
Изход, дето Успех го зоват.