По първи петли

До теб се събуждам среднощ и
плътта ти допирайки в мрака,
усещам в мен прилив на мощ и
зовът ѝ да тръгна в атака.

В просъница ми се усмихваш,
атаката предугадила.
Разтваряш се жадна, притихваш
и пак пиеш моята сила.

© 2026 Петър Петров  •  Всички права запазени!