Сергията гледах на стар антиквар,
способен от най-ценна книга дори
завчас да намери поне екземпляр
и не срещу кой знае колко пари.

Говорейки с него видях изведнъж
една книга – писана беше наум.
Видях я в очите на стария мъж
и с поглед разлистих я тайно, без шум.

Това бе животът му – тъжен роман,
прекаран сред томове книги безброй,
сред чужди истории, без да е сам
бил в нито в една от тях главен герой.

Затворих кориците пълни с тъга,
а него, наум, тихо успокоих:
„Макар без участие бил досега,
все нявга ще стане, пък даже и в стих.“