— Женско тяло, изящно и бяло,
с поглед следвам извивките ти
и желанието ми разбрало
идваш с мен във света от мечти.

— Улових погледа ти и… ето –
към света от мечти полетях.
Онзи личен и таен свят, дето
да извършим с теб плътския грях.

— Грях ли каза!? Не може да бъде!
Бог в преценките си е суров…
Щом плътта ни е дал – да не съди!
Трябва плът за човешка любов!

— Имаш право. От плът са ръцете ти,
за които копнея в съня
и от плът, и от жар е сърцето ми,
и в плътта ни изгрява денят.

— Женско тяло – изящно и бяло…
С пръсти следвам извивките ти.
И от допира с тях затрептяло
от съня те извеждам… Прости!