Ти Господи, май че със нас се ебаваш.
Едни неща вършиш, а други съвсем
в светите писания ни поучаваш.
Какъв бог си ти бе, серсем със серсем?!
Как обич очакваш от нас, не омраза,
когато, заради един скапан плод,
от рая с изгонване в яд ни наказа?
Каква любов дириш, нали сме в развод?
По същия начин оттам си замина
един ангел твой – днешен Сатанаил?
Е, сродните наши съдби са причина
да ни е от тебе той много по-мил.
Така че не се прави на интересен,
да ни зарибяваш пак. No pasaran!
Със теб щом сме заедно – раят е тесен,
а дяволът… той е къде по-разбран.