Едно
глезено
петънце
(петно,
там родено – на глезена),
приличащо на личице

(емотик, с усмивка изплезена)
ме кани да се наведа
и да го целуна, обаче,
подгъваш крака
за беда
и то,
ето го –
ще заплаче,
понеже го скриваш от мен
със другия глезен, а той е
такъв – гладичък, кадифен,
останал без петънце свое…
Така, раздвоен,
изкусен
от всеки един поотделно,
съвсем самоцелно,
небрежно(!)
със длан,
пипвам гладкия нежно.
От свян
той се свива
с което
открива
път към петънцето
на другия глезен.
Полезен
е явно
бил жестът ми. Плавно
навеждам се, без да умувам
и жадно
със жар, безпощадно
петното любимо целувам.