Във стария дрешник домашен,
очукан, олющен и прашен,
намерих „студентското“ яке
и рекох да видя пак как е.
Облякох го – беше ми тясно.
Видях се отляво и дясно
и сякаш от него възкръснат,
във джоба, отдавна прокъснат,
ръката си мушнах неволно,
усмихвайки си се доволно.
А в джоба – билетче трамвайно.
То от перфоратора тайно
прикрило се бе, притеснено,
със „щрак“ да не бъде глобено.
Билетът от моя хастар
бе смачкан и толкова стар.
Но все пак и обезценен,
той ценни книжа бе за мен,
защото за жълти стотинки,
ме върна в онези годинки,
когато бе влюбен света,
най-искрен и без суета…
Но сепна ме с грохот и звън
трамвай преминаващ отвън.
И ето ме пак в битието,
с билетче и с яке, което
през дупката в джоба му пак
направи ме влюбен хлапак.