Една стара циганка път ми предрече –
на моята длан някъде го видя,
но ето, че котка ми пътя пресече
и аз се уплаших да го извървя.

След миг колебание, с бавна походка
от пътя си свърнах и се озовах
в обятията на оназ черна котка
и стъпил на пътя на сладкия грях.

…

Ех, пътища верни и пътища грешни,
при избора ви цели нощи не спим,
в терзания, после изглеждащи смешни,
по кой от вас пътя си да извървим.