Пълнословие
Щото, понеже, за да бъда кратък,
значи, обаче такова… нали,
евентуално да… и тъй нататък.
Може би след това – после. Или?
Туй там дали въобще и изобщо…
Сякаш изглежда да не е съвсем
нещо подобно, та казано общо,
мисля, не смятам, че има проблем.
А, ако, ала, но, абе добре де!
Май че почти, е, едва ли все пак.
Ама я по-така давай напреде.
Някак си много е твърде баш чак…
Всъщност, чат пат дори и да е ясно,
инак е, както като как си е.
Даже току виж си ужким на тясно,
пък се измъкваш… Разбрано ли е?