Пак
Кротко мъркаш в леглото присвита,
уморена от страстна езда.
Утолявана и недопита –
хем жарава, хем извор вода.
Голото ти изваяно тяло
изкусило би даже Моне*.
С поглед бавно обхождам го цяло:
глезени, слабини, рамене…
А извивките му съвършени
ме подмамват отново към тях
и за кратко макар укротени,
пак бушуват в мен сили за грях.
——
Моне е рисувал само пейзажи