Във кръчма със себе си бях се отбил.
От чаша една пиехме си мастика.
Аз трезвен бях, ала се беше напил
тоз в мен и не щеш ли започна да вика.

Опитах се да му запуша устата
направо с бутилката – без резултат.
Не само крещеше, а почна с краката
залитания ту напред ту назад.

Видях се във чудо. В земята от срам
потънах заради глупака във мен.
Така притесних се, че нищо не знам
какво ставало е до следния ден.

…

На кръчма пак с някой да ида? Веч не.
Изобщо кракът ми не ще стъпи там.
Достойнство и чест все пак имам поне –
оставам си в къщи и пия си сам.