Преди време известно починах от скука.
След това тъй се случи, че пукнах от страх.
Но не свършиха смъртите мои до тука,
че от жега, от студ и от срам после мрях.
И не знам вече що е туй „да ти е скучно“,
не усещам ни страх, нито жега, ни студ.
Липсва и обяснение строго научно,
някакъв си мутант ли съм или съм луд.
Но какво от това? Може да е цинично,
ала чувствам се чудно без чувство за срам.
Въобще всичко беше си просто отлично,
и от к’во да умра още, питах се сам,
но отскоро не зная как ще се живее,
че един виц направо уби ме от смях
и не може ме нищо след него разсмее.
А без смях… Че то по-добре жив да си бях!