Разтворил съм се в нищото. Безплътен и прозрачен
в едно съм с битието на пулсиращия свят
и той през мен минава бързащ, весел или мрачен
в безброй посоки, без една – във времето назад.

Недосегаем съм за злото, втурнало се бясно –
пропускам без да ме засегнат удари, лъжи.
Съдбата, мисля си, че сложил съм така на тясно.
И хубаво е някак, ала нещо пак тежи.

Доброто не задържам, обичта ме подминава.
Любов струи към мен, но аз, уви, съм невидим.
Съдбата безпристрастна е и друго не остава,
освен да съм човек от плът, макар и уязвим.