Колко весело беше тогава?!
Група щури момчета, келеши(!)
правехме си страхотна забава
с крадене на съседски череши.

Но деца лоши всъщност не бяхме –
станахме уважавани хора
и навярно, защото играхме
не във гейм-зали, ами на двора.

А децата днес – хуни и хали.
Възпитанието им го няма
и… черешата са ни обрали.
Хулигани! Ах, тяхната мама…