Загрубяват ръцете полека.
Загрубяват петте сетива.
От живот загрубяват, но нека –
в друго лошото е, не в това.

Само груби слова вече сеем.
Ставаме с все по-груби души.
Май че само от злоба се смеем
и не обич, а мъст ни теши.

Сякаш суша ни е изгорила:
чувства спечени, пукнатини…
Пустош, дето не би се смалила
от любовно-дъждовните дни.

И сме като подвижни пустини.
Чак в сърцата ни пясък хрущи,
скрил под себе си всички години
на невинност и чисти мечти.