Насред ремонта вкъщи реших, че
бидейки все пак обществена твар
ще е добре да отдъхна със стихче,
след толкоз пясък, цимент, плочки, вар…
Грабнах изтритата клавиатура,
(като преди това стартирах си Word-а)
и мисълта се за рими защура.
„Пулицър“ знаех си, че не ми мърда!
Ала внезапно се върна жената
(бях на местоизневярата хванат)
и пледоария почна позната:
„Ето, две седмици вече ще станат,
а ти наместо стени да шпакловаш
си се подмотваш и зор не си даваш.
Само клавишите стръвно трамбоваш.
Няма да бъде таз, да ме прощаваш!“
Нямаше как, „Пулицър“-а отложих
само да си върна пак тишината.
Гипс нова доза във кофата сложих
и се изправих с лице към стената.