Със думи ще те нарисувам,
без четки, бои и статив,
че като художник не струвам
и пукнат грош – стар и ръждив.

Очите ти – черни маслинки,
косата ти – като свила,
усмивката с малки трапчинки,
снагата ти – стройна ела.

Гърдите – напред, да са първи,
бедрата – потайният кът,
ръцете – игриви пъстърви,
а ромон на ручей смехът…

Със думи, но май пак не става –
пропускам тъй много черти.
Хем знам, че си точно такава,
хем някак си все не си ти.