Жега е. От стайния термометър
Целзий и Фаренхайт са се измъкнали.
Щяло им се е да минат май метър
и уж случайно във фризера хлътнали.
(Със Минчо Празников* може би тримата
са се надявали там да е зимата.)
А са изплезили в задух езици
и вентилатори и климатици.
Трескаво свършвам бутилката „Швепс“ и
на чешмата, от жажда издъхнала,
почит отдавам, но с кутия „Пепси“.
Морът такъв е, че се е разсъхнала
даже и формулата на водата
на водородни два и кислороден.
Слънчо, опънал и той петалата
всред небосклона, е вече негоден
до хоризонта във тоз пек да стигне.

…

Ако във пъкъл такъв срещна Нея
и огън чувствен между ни изригне,
к’во ли ще стане, да мисля не смея.